ПРЕСЪ̀РДВАМ СЕ, -аш се, несв.; пресъ̀рдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Преставам да се сърдя; отсърдвам се. Той ще се пресърди, тя ще забрави, че я гонил, и ще гледа детето като свое. Ст. Даскалов, СД, 490. Аз нея [невестата] съм я крал .. Тъстът ми мрънка — и дава, и не дава, а тъщата не дава и дума да се спомене. .. Верно, че бедно живеехме, .., ама живеехме добре, тъстът и тъщата се пресърдиха, три овце зестра дадоха и половин декар лозе. Й. Радичков, ПЗ [еа].